Имаме удоволствието да ви представим първата публикация на една млада, но изключително талантлива студентка по право – София Ненкова. София е пети курс, специалност “Право” в Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Въпреки че още не с е е дипломирла, тя вече е избрала в коя област на правото иска да се развива и това е Интелектуалната собственост. Завършва с отличие Испанската гимназия в София през 2012 г. и след стажа си в адвокатска кантора “Батков и С-ие” продължава с програмата Еразъм + в Universidade Nova de Lisboa, къде отново се съсредоточава върху проблематиката на Интелектуалната собственост. Днес София участва в първия по рода си курс в България по американско авторско право CopyrightX и по всичко личи, че днешната статия е само началото на много и интересни анализи в тази сфера на правото. Целта на ILAC е да предоставя платформа за изява на такива млади и амбициозни колеги, тъй че пожелаваме успех на София и чакаме с нетърпение следващата публикация! ILAC team

 

boder portability crop

Живеем в глобализиран свят на постоянно развиваща се действителност – технологична, културна, икономическа, дори юридическа. Днес почти всеки с минимални усилия може да предприеме пътуване в желана или необходима дестинация. Според Националния статистически институт близо 400 000 българи са пътували в чужбина през 2016 г., от които над 230 000 – в рамките на Европейския съюз[1]. Както много други европейци, тези хора са абонати на услуги за онлайн съдържание или получават онлайн съдържание (транзакционни услуги), до които имат достъп чрез мобилните си устройства – телефони, таблети, компютри. Напускайки границите на България обаче, в тези хора се сблъскват с ограничаване или прекъсване на достъпа до услугите за онлайн съдържание такива, каквито са ги имали у нас – не могат да използват регистрацията си в Netflix, която са направили от България, при пътуването си до Франция, или трябва да променят настройките си в Spotify, за да слушат музика през същия профил в Португалия, например. Трудности възникват за потебителите не само що се касае до свободното им време, но и когато ограниченията засегнат бизнес отношенията им – пример за това е диджеят, който споделя легално музикални миксове и изведнъж разбира, че музиката му е спряна без обяснения; или уеб-хостинг компания научава от медиите, че сайтът на неин клиент е блокиран по силата на законодателство за борба с тероризма. [2]

В тази връзка Европейската комисия представи нови правила, свързани с трансграничната преносимост на услугите за цифрово съдържание, цифровите договори и авторските права, чиято цел е да се опрости и разшири достъпът на потребителите до цифрово съдържание и да се насърчат онлайн продажбите в рамките на ЕС. Очаква се т.нар. „трансгранична преносимост” да стане реалност през 2017 г. – същата година, през която ще отпаднат таксите за роуминг в Съюза.[3]

Трансграничната преносимост касае услугите за онлайн съдържание (филми и сериали, спортни предавания, онлайн музика, електронни книги, видеоигри и др.), до които потребителите имат законен достъп, или съдържание, което те закупуват или наемат онлайн в държавата си на постоянно пребиваване и до което те искат да продължат да имат достъп и когато пътуват в Европа. Най-заинтересовани от предстоящите промени в тази насока страни се разделят основно на три групи: 1) носителите на авторски права за произведенията, които са част от съдържанието на онлайн услугите; 2) доставчиците на тези услуги и 3) потребителите, заплатили използването им. Новите правила ще се развият също в три основни насоки. От една страна, те ще осигурят повече сигурност за носителите на права, които ще могат да разчитат на надеждни механизми за защита на тезните права от злоупотреби. От друга страна, доставчиците на платени услуги ще могат да направят проверка на държавата на пребиваване на абоната при сключване или подновяване на договора за интернет или телефонна връзка въз основа на разнообразни източници на информация, като например IP адрес или декларация на самия абонат за неговия адрес. Доставчиците на безплатни услуги пък ще имат възможност да преценят дали да се възползват от новите правила и ако решат да се съобразят с регламента, всички правила ще се прилагат за тях по същия начин като при платените услуги. Съгласно новите правила обаче доставчиците на онлайн съдържание няма да могат да налагат допънителни такси за ползващите онлайн услуги за трансгранична преносимост[4]. Потребителите, от своя страна, ще могат да продължат да използват услугите за онлайн  съдържание и така да гледат филми или да следят на живо спортни събития при посещенията си в държавите от Европейския съюз.

С настоящата инициатива се засяга трансграничното упражняване на гореизброените права, хармонизирани по силата на чл. 114 от Договора за функционирането на ЕС. Ето защо промените в правната рамка в сферата на трансграничната преносимост могат да бъдат въведени само на равнище ЕС и държавите членки не могат да приемат разпоредби в областта. Действието на ЕС ще има за цел да гарантира, че условията при осигуряване на трансгранична преносимост в рамките на общността ще бъдат еднакви за всички, което от своя страна цели да допринесе са по-голяма правна сигурност и премахване необходимостта от предоговаряне на цялата система от вече съществуващи разрешения.

Въпреки че някои от елементите на предлаганото онлайн съдържание, като например излъчване на предавания, музика и филми, не са защитени от авторското право, правоносителите могат да се позоват на сродните права, които също са хармонизирани на ниво Европейски съюз.

Въпреки че съгласно новите правила доставчиците на онлайн съдържание няма да могат да налагат допънителни такси за ползващите онлайн услуги за трансгранична преносимост, преконфигурирането на системата за автентификация ще наложи известни разходи в тежест на самите доставчици на онлайн услуги. Преките разходи обаче ще бъдат незначителни и в рамките на обичайната софтуерна поддръжка. Тези извънредни разходи ще бъдат свързани с цел приспособяването на инфраструктурата за предоставяне на съдържание и услуги. Потребителите от своя страна няма да бъдат засегнати по никакъв начин.

Друга съществена трудност, която трябва да бъде отчетена, ще настъпи в сферата на малките и средните предприятия, които, за да съобразят дейността си с изискването за осигурване на трансгранична преносимост, ще трябва да понесат известни финансови и конкурентни затруднения. Всъщност много от доставчиците на онлайн съдържание и услуги са именно малки или средни предприятия. Това, разбира се, ще бъде взето предвид при наложителните законодателни промени, ако България приеме новите правила.

Както вече се спомена, целта на тези законодателни промени е свързана именно с улесняването на потребителите, с намаляване ограниченията при свободното движение на хора (чл. 21 ДФЕС) и услуги (чл. 56 ДФЕС) и насърчаване на онлайн търговията. Пътуването на европейците ще бъде все по-лесно и удобно, а развитието на културата поради улеснения достъп до информация – ускорено и задълбочено.

 

Допълнителни източници:

  1. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-6261_bg.htm
  2. http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/BG/1-2015-627-BG-F1-1.PDF
  3. http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-15302-2015-ADD-2/bg/pdf

[1]http://www.nsi.bg/bg/content/1963/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%86%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8

[2] Dr. Monica Horten, London School of Economics and Political Science for the Center for Democracy and Technology, “The looming cloud of uncertainty for Internet intermediaries”, September 2016

[3] http://www.een.bg/16-eu-news/287-evropeiskata-komisiya-ulesnyava-dostapa-do-onlain-sadarzhanie-i-onlain-prodazhbite-v-es

[4] http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-17-243_bg.htm?locale=FR

 

X